ПОЛИТИКЪТ В “СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА”
Автор: Захари Валоа

Нека си спомним за последната предизборна нощ, за избор на нов парламент и да почувстваме огромната надежда, пърхаща в сърцата на хората. В този ден милиони хора се насочиха към урните със съкровеното желание да променят коренно стереотипа на обществения живот в страната, да дадат своя вот против статуквото, против корупцията във всичките етажи на властта, против кражбите и лъжите, демонстрирани всекидневно от управляващия елит.
Ето че тази вечер оправда техните надежди. Те усетиха, че част от това, към което толкова много време са се стремили бе на път да се случи.
Но нека се запитаме: Кой бе различният елемент, който открояваше тази предизборна вечер от останалите подобни в близката ни история?
Разбира се че това бе харизмата на новия самоуверен мъж, който бе убеден, че ще промени коренно живота на хората в близките месеци и години.
Това бе г-н Бойко Борисов.
Да разгледаме по-подробно как изглеждаше този политик в очите на обикновените хора.
Той бе решителен, хладнокръвен, прям, не понасяше лъжата в различните и форми, притежаваше изключително самообладание и нюх към светкавично разрешаване на проблеми от различен характер, силна воля и устойчивост, и не на последно място ясен и прост начин на словестен изказ, който се харесваше на голямата част от гражданите.
В тази предизборна нощ хората избраха своя бъдещ спасител и мнозинството разбира се бе доволно от избора си.
Но на конференцията се случи и нещо непредвидено.
Появи се още един мъж, който като подобно на гръм от ясно небе хвърли обезпокоителни думи по адрес на своя опонент Борисов. Тези думи бяха:
„Който вади нож от нож умира”.
Суеверните хора веднага приеха тази негова заплаха директно като форма на предупреждение за живота на Борисов. Ето че някой се появи и имаше дързостта да заплаши в ефир персоната на най-популярния политик в предизборната нощ! Или това бе енигматичен знак за скорошни кръвопролития, за нарушаване на етническия мир в страната...?-тръпнеха в неразбиране някои. Бъдещето щеше да покаже...
Но кой гради това бъдеще - не са ли това онези пешки, офицери, и други фигури, разположени по геополитическата шахматна дъска, както казва Зб. Бжежински. Разбира се, че всичко което се случва на историческата сцена е предварително добре дискутирано, разигравано, преправяно като модели на политическо структуриране, на ниво илюминатски сдружения, световни корпорации, и в крайна сметка прилагано на историческата сцена.
От какво ли се водят умовете на тези велики хора, прекрояващи съдбата на една страна или цял геополитически район /”геополитически кичур”- Бжежински/? Какви идеи прилагат?
Това е опитът, почерпен от отдавна преминалите историческите събития. Човек явно се учи от миналото си, когато градира своето бъдеще. По подобен начин постъпват и тези мъдреци в сегашно време. Винаги съществува трансцедентална връзка между миналите събития от историята и днешните случващи се в реално време. Защо ли? Защото лицата, участващи в разиграването на тези „нови” събития са същите онези личности живели някога в минали епохи и векове. Размествайки политическите фигури на тази шахматна игра днешните лидери, застанали зад световната шахматна дъска си задават въпроса: Как да постъпят, как да прекроят границите на тази или онази държава, на този или онзи световен пазар, с оглед на знанието и аналогията от миналото...
Днес отново говорим за миналото.
Миналото на един нов държавник- Борисов.
Нека отново се върнем към предизборната нощ. Да почувстваме облекчението в душите на мнозина от избора на новия бъдещ министър-председател на България. Този, който възнамеряваше да оправи страната спешно като накаже сурово провинилите се държавници и политици.
Той твърдо обеща затвор за всички измамници и крадци в страната и за всички злоупотребили с власт или пари.
Каза го ясно и точно. Без извъртане и без обяснения. По царски.
Държанието му бе действително на цар. И това бе забелязано от нашите и световните медии и преса.
Стигнахме до интригуващия ни въпрос – кой прероден цар е Бойко Борисов?
Единствено окултното учение притежава силата да даде отговор на този парещ въпрос.
Защото само то е в състояние да прехвърля границите на пространствено-времевите плоскости и да се свързва с други паралелни сфери на разум.
Като окултисти ние сме в състояние да дадем точния отговор и ще го направим сега.
Окултно ни бе открито, че това е личността на един велик български цар, възстановител на Второто Българско Царство –
Цар Иван Асен I - 1186—1196 г.

Много от фактите за живота на Цар Иван Асен се съдържат в историографията на византийският историк Никита Хониат. От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага, Никита Хониат го описва като горд и самонадеен, а липсата на милосърдие станала причина за гибелта на този важен за България владетел.
Отваряйки „Уйкипедия” четем следното:
„Византийския хронист Никита Хониат описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт. Основна причина според него е немилосърдието и жестокoстта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попаднал един свещеник. Свещеника започнал да моли Иван Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича - влашки, както нарича и самия владетел). Обаче царя отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (римлянин) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бог. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както Иван Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бог като свещеник, така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек вадещ меч за гибел на други. Предсказанието на свещеника се сбъднало с голяма точност.”

Не е никак трудно сега да свържем тази гореописана случка с вечерната предизборна нощ на Бойко Борисов и да се досетим кой е този влашки поп, който още тогава го е проклел с евангелското предупреждение:
"Който нож вади, от нож умира...”

Ето и развръзката на проклятието на влашкия поп:
„Иванко, който бил близък с царя и приличал на него по характер имал тайна връзка със сестрата на жена му. Когато царя разбрал, страшно се разгневил и започнал да се кара на жена си, защо не му била открила по-рано за това. С нетърпение Иван Асен I веднага разпоредил да викнат Иванко през нощта, а той от своя страна отговорил, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче Иван Асен I разчел това като неуважение и заповядал повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага разбрал за какво го вика Иван Асен I и поискал съвет от свои приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако Иван Асен I само смятал да го упреква и да му наложи търпимо наказание, те го посъветвали мъжки да изтърпи, да поиска прошка и да се подчини на волята на правителя. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.
Иванко така и постъпил. Обаче веднага станало ясно, че Иван Асен I не смятал явно да прощава понеже в яростта си се пресегнал да вземе копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Иван Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползвал от ситуацията и превзел на време Търново, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на цар Петър.”
Хайде сега да видим по какъв начин и на основание на какви дадености миналото на един държавник може да се окаже във взаимовръзка с неговото настояще или бъдеще.
Днес вече науката доказа зависимостите между различните пространствено времеви плоскости. Тази наука се нарича квантова физика. Сега вече се знае, че един и същ обект може да съществува едновременно в различни времеви измерения на пространството, които в определени случи биха могли да бъдат причудливо преплетени. Изследванията върху „паметта на водата” от японски учени доказаха много причудливи свойства на човешкото съзнание и поведение...
Вече не е проблем със средствата на квантовата физика да бъдат обяснени различни феномени и явления от областта на окултизма и магията.
Науката все повече и повече се докосва до онази граница, която доскоро наричахме трансцедентална, не поддаваща се на опита. Стигаме до извода, че за да имаме коректна представа и оценка за случващите се събития около нас и вътре в нас е необходимо да разполагаме с точно определените средства и инструменти за този анализ.
Иначе бихме изпаднали в грешка, така както направиха учените физици от миналия век, разполагащи само с ограничения материалистичен поглед на Нютоновата физика.
Миналото и бъдещето, като времеви опции на нашето настояще се преплитат взаимно в нас самите и е въпрос само на желание да навлезем в онази фантастична страна наречена от някои „Страната на чудесата”, или „Заешката дупка”....
За да преоткрием себе си, да осмислим нашето „аз” в миналото и бъдещето.
Тогава, и само тогава ще бъдем добри политици и държавници, архитекти, банкери, лекари, инженери, учители, търговци, работници, служители и какви ли не още...

Много стойностен окултен подход към това явление в съвременната политика и безпристрастен анализ на човека, чието име само по себе си смислово назовава действието"бойко борене". Дали в настоящия пространствено - времеви портал този политик ще изпълни своята задача, ще покаже времето. Интересното в случая е, че се намери окултната нишка на народната надежда. С надеждата на Захари Валоа, че подобна осъзнатост може да роди добра политика и добри резултати.