ВИНА И БОЛКА
автор: Захари Валоа

Днес е един тъжен, но едновременно и показателен ден за нас, българите. Днес много хора из страната са в състояние на ужас от стоварилата се неочаквано катастрофа. Фактът, че трагедията като отношение разтресе и висшите етажи на властта в държавата, включително президентството, показва до каква степен тази болка отеква в душите на хора, притежаващи различен социален статус или политическа ангажираност.
Явно е, че състраданието и горчивината на случилото се ще ни спохожда дълго време след този инцидент. Ще се появят различни тези, обясняващи случилото се, ще се търсят преки виновници за инцидента, най-вероятно ще се стигне и до политическо спекулиране с това общочовешко страдание.
Свикнали сме да търсим виновници във всяка една нелепа случка или ситуация. Коя ли е причината за това явление и дали не изхожда тя от нашия вътрешен мир? Не е ли онова пърхащо животинче наречено чувство за вина. Нека сега си спомним част от своето детство. Нека почувстваме онези времеви участъци, в които сме били дълбоко наранявани от свои близки. Тогава съвсем целенасочено ни е било внедрявано в подсъзнанието, че действително сме виновни за случилото се, а деянието ни подлежи на сурово наказание. Хайде сега да видим колко от нас не са ни плашили в детските години с чичо доктор, баба Меца, или някоя друга колоритна фигура от приказния ни фолклор. Нима не сме се страхували в този сублимен момент? А сега да си представим че подобни сцени в семейния бит са за някои български деца ежедневие. Как мислите би реагирало на психологическо равнище едно такова подрастващо дете?
Разбира се, ще се опита да си изгради защитни механизми, с помощта на които да предпази себе си и своето бъдеще от неуместните посегателства на външния за него свят.
Усещайки болката в душата си, то, малкото дете ще направи един изключително умел избор- ще прехвърли чувството си на вина върху съвестта на околните...
Ще започне да ги обвинява за всяка промяна на интериора на средата, в която живее. То ще постъпи така, тъй като това е неговият стереотип на поведение, изграден през годините му на досегашен живот. Но най-лошото е, че ще продължи да предава този еталон на поведение на своето потомство в бъдеще...
Нека сега се прехвърлим на една по-висока плоскост – обществената сцена. С учудване забелязваме как тук подобно на изградените комплексите в детско-юношеската възраст съществуват куп сформирани програми и формули за ВИНА. Всяка една политическа, икономическа, финансова или религиозна формация си е сътворила определени похвати, посредством които да подчинява мисленето на хората като по този начин ги доближава до своите егоистични интереси и намерения. Ние виждаме как религиозните общности експлоатират душите на хората използвайки идеята за „вечния огън”, като по този начин ги държат в неведение за посоката на духовното им развитие. Човекът, според религиозното братство /православни, католици, протестанти/ е обречен на греха по рождение /роден е в грях/ и единствения път да се освободи от тази напаст е да уважава и зачита тези, които са призвани да контролират неговия разум и мироглед. При всяко негово неподчинение и бягство от каноните, той е обречен на вечни мъки в ада.... Колко изобретателни са тези наши приятели в расо! Как умело внедряват чувството за вина в душите на хората; но дали самите те си вярват че това е истинския път за рая? Или това е широкият, гибелен път, възпят в народното поетично творчество?...
Монетарната система от своя страна посредством своя финансов хомот държи зависими материално и духовно милиарди хора по света. Това става посредством банковите спекулации, давайки на нищо подозиращите мениджъри и собственици на фирми кредити с авоари, които самата банкова система не притежава....И това се осъществява всекидневно поради растящото търсене на нови финансови ресурси. По този начин например вътрешният дълг на Америка към частните банки расте с всеки изминат час и минута и в наши дни е достигнал умопомрачителни суми...Но в подсъзнанието на днешния бизнесмен е дълбоко вкоренено чувството че носи персонална отговорност /разбирай вина/ за състоянието на фирмата си, което го тласка към нови и нови кредити...и неусетно го превръща в роб на системата...
Днес много хора по света живеят с чувството за вина. Насаждат им го всички обществени системи в този свят- държава, образование, църква, финансови институции.
Съвременният човек упреква другите за своите грешки.
Той упреква съдбата, бога, дявола, но не и себе си за тази си участ.
Защото е духовно ослепял. Великото Братство на Религията и Науката е изпепелило вътрешните му сетива и той сега се препъва по друмищата на собствената си карма.
Но отхвърля подадената му ръка за помощ и захвърля настрани фенера, посредством който би могъл да опознае Пътя.
Затова е тъжен и сам.
Затова е обременен от зла съдба.
Затова губи своите деца и старци в катастрофи и природни катаклизми.
Ориген бе казал някога: „Човекът е паднал Ангел”.
Кога ли ще дойде времето човеците отново да станат Богове?!....