ГEРГЬОВДЕН.
ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО И СЪВРЕМЕННО ИДОЛОПОКЛОНСТВО
автор: Захари Валоа

Днес е ден за равносметка. Време е да си спомним за онези верни последователи на Христовото учение, които отдадоха живота си в прослава на Бога. В очакване сме да почувстваме огъня в сърцата им и да разберем по какъв достоен начин са посрещнали смъртта в името на Христа.
Намираме се в първите векове от новото летоброене. Пред нас се разстилат гледки от един древен град- Рим, превърнал се по това време в център на кървави зрелища. Виждаме богато украсени дворци и палати с гуляещи вътре хора, нехаещи за своето морално и духовно състояние. Целият им живот и постъпки се изразявали в грижи за увеличаване на богаството и социалния престиж. Срещаме самодоволните лица на богати аристократи, военни трибуни и езически свещенодейци, извършващи кървави жертвоприношения в идолските капища.
Но нека погледнем какво става на цирковата арена – мъже, жени и деца са разкъсвани от гладни лъвове. Причината за това деяние се оказва тяхната вяра в Спасителя Христос. Чуваме и гласът на немощен старец: “Пуснете зверовете, нека не ме жалят”... На друго място виждаме майка, на която и отнемат децата едно по едно, тя трепери, но не от страх, а от вероятността последното и дете да се откаже от Христа. Носят се и песните на обграждащите я християни, които отиват с радост към явна смърт в името на своя Бог. Свидетели сме на кладите из града, ешафодите, пребиванията с камъни и навсякъде тези песни успяват да заглушат дивия рев на зверовете и шума на тълпите, жадуващи проливането на кръв. Тъмниците са препълнени със затворени християни, осъдени на смърт, чакащи часът на наказанието си.
Един от тези светилници и мъченик е Георги Победоносец, живял по времето на император Диоклетиан /284-305 г./ в малоазийската област Кападокия. Още от детската си възраст е възпитан в християнската вяра. Постъпвайки на военна служба той проявява завидни качества и бързо е произведен в чин полковник. След като императорът издава закон за преследване на християните смелият военачалник Георги протестира наложените заповеди и лично се представя за християнин. Въпреки застъпването на императора и предлаганите от него възможности за бляскава кариера, младият християнин отказва да остане на военна служба. Незабавно е арестуван и затворен в тъмница. Подложен е на бичуване, след което е каран да тича с нагорещени обувки с набити гвоздеи отвътре. По- късно го привързват към специално колело, което буквално разкъсва части от тялото му. Въпреки приложените мъчения Георги остава непоколебим във вярата си и отказва да пренесе жертва на идолското капище. Следващата заповед на императора е да хвърлят мъченика в негасена вар, но по свръхестествен начин Георги остава незасегнат. В крайна сметка е издадена присъда за посичане на светителя с меч. Великомъченикът навежда спокойно глава под меча на палача и е обезглавен. Така завършва подвига на св. Георги Победоносец. Неговото име се превръща в маяк всред бурното море на живота дори до днес.
Изминали са близо две хилядолетия, но в просторните палати намираме същите онези гуляещи хора, носещи в сърцата си пороците на отминалата Римска епоха. Светските наслади и забавления са всекидневие, разкоша и пълното безгрижие е запазената марка за начин на живот на хиляди хора, страдащи от безверие. На цирковата арена са поставени всички духовни ценности, с надеждата един ден да бъдат захвърлени в забвение. Духовното просветление отново е принудено да търси скривалище в катакомбите на езотеричното познание. Литургийните служби са превърнати в театрални представления, а на входовете на църковните сгради неотклонно са афиширани ценоразписите на требите и материалните задължения на ортодоксалния християнин към храма. За по-голяма убедителност на видни места са окачени изображения на “Страшния съд”, съпътстван от адския “вечен огън”, всяваш страх у маловерците и духовен рекет сред малодушните енориаши. Днешните съвременни идолопоклонници са позлатили кубетата на своите храмове и са инсталирали стряскащи слуха мегафони по камбанариите. Виждаме и шайката от книжници и фарисеи, злобно скърцаща със зъби и отново крояща планове да убият огъня в душите на подрастващото население посредством идеите на съвременното черно масонство. Резултатът от всичко това е широко ширеща се наркомания, проституция, порнография и висок ръст на престъпност. Зачестяват случаи на отвлечени и ритуално малтретирани деца. Често се организират и черни меси от преродените езически жреци. Разпръснатите по окръзи и селища тъмни ложи продължават незабравените сатанински ритуали като по този начин се надяват да измият спомена на пролятата свещена Кръв на Богочовека Иисус.....
Уважаеми окултисти!
Eзотеричното християнство, такова, каквото е било до 2 век от Христа, е тази сила, която събори древните езически капища и идоли. То разклати основите на цялата древна Римска империя.
Eзотеричното християнство устоя на огнените клади, притъпи острието на меча и затвори устата на лъвовете по арените.
Eзотеричното християнство победи света!

Пожелавам на всички истински християни да проявят своята храброст в борбата със злото в този свят! Защото Вие сте солта на земята!
Поздравявам най-сърдечно всички именници!
Честит празник!